Дафинка Станева
Да поживеем още, друже,
в свирепия и мил живот!
Че може още да сме нужни –
и за криле, и за хомот.
Че будна в старото ни русло
се плиска нашата река.
След дъхав дъжд през лято русо
ръка подава ни дъга.
Не вдигай нощем бяло знаме
от страх и самота терзан.
Веднъж ли рани от измами
церил си с прошка и сълза.
Пази душата – конче младо
по вечния неравен път,
че толкова добро и радост
там чакат, за да разцъфтят.
Дори една пчела да сгреем
в най-нежния си земен цвят,
о, нека още поживеем
на милия и грешен свят!
18.01.2025 г.
Да сгреем пчела
© Copyright: Дафинка Станева, 2025
Свидетельство о публикации №125021002790
Свидетельство о публикации №125021002790
Рецензии