Элтепийская баллада

Никола Вапцаров Болгария
ЕЛТЕПСКА

На Елтепе дими мъгла.
Далече някъде във ниското
са моите села,
окъпани във слънце, като в приказка.

А доле плиснала водите,
притиснати в скали и клек,
като човек
приказва с мене Глазне.

Разказва ми, че там една жена,
съсухрена от скръб и от тревога,
ме чака да се върна у дома
и още, още ме обича много.

Разказва ми как с поглед замъглен
тя всеки пътник пита простодушно
дали ще се завърна някой ден.
И аз мълча, мълча, мълча и слушам.

Отсреща боровия хълм
събаря облачни грамади.
Просветва. После пада гръм.
И във очите блясва радост...

Никола Вапцаров

ЭЛТЕПИЙСКАЯ БАЛЛАДА
http://stihi.ru/2025/02/07/3593
Перевод с болгарского языка на русский язык: Александр Борисов
 

На Элтепе дымном колышется мгла,
далёко, далёко в низине,
моя деревенька печальна, одна,
как в сказочной, дивной картине.

И плещутся волны у стиснутых скал -
во тьме заблудившийся путник,
и Глазне течет, от печали устав,
и мне говорит на распутьи:

Она говорит мне, что женщина есть,
увяла от скорби, тревоги,
что ждет моего возвращенья домой,
стоит каждый день у дороги.

Она, опустив затуманенный взор,
с вопросом ко всем простодушно,
- вернусь ли когда-то я в домик родной?
И слушаю я равнодушно.

На той стороне холм поросший сосной
низверг грозовые громады.
Светает. И вдруг оглушительный гром.
В глазах твоих светится радость.

Элтепе-вторая высочайшая вершина на Балканах.
Глазне-река на Балканах.