Свято чудо

СВЯТО ЧУДО

(ЧОВЕШКИЯТ И ЖИВОТИНСКИЯТ СВЯТ СА СВЯТО ЧУДО. От порасналите деца, т.е. ОТ ВЪЗРАСТНИТЕ ЗАВИСИ ОПАЗВАНЕТО НА ВСЯКА СВЯТОСТ. - Литатру)

СВЯТО ЧУДО
Автор - Величка Николова - Литатру


Тази нощ е студена, мъглива.
Даже вятърът ледно свисти.
Но е март. Млада котка, игрива -
реже мрака с бръсначи – нокт;.
Тя усеща, че нещо се случва!
Сред мъглата присветват очи...
Котараци – съвсем не случайно
Я обграждат от всички страни.
А мъглата е лепкава, мръсна –
скрива гледката: котка с котак...
Тя кротува додето ; втръсва
и след N- тия - драсва на бяг.
Утро светва. Мъглата се пръсва.
А стопанката – вече на крак,
търси своята нежна писанка,
да я гушне в прегръдките пак.
Мина време. В беседка – кокетна
Тази млада писанка роди
дребно котенце с козина – снежна
и със снежни мустачки – игли.
Свято чудо! Щурецът в тревата
се събуди от зимния сън
и засвири с цигулката свята –
по- красиво от славеят вън!
Светва лято. Стопанката млада
на панама бродира трева.
Сред тревата – две млади котанки,
а синът ; ги милва с ръка...
Но в действителност двете котанки
все подтичкват след нейния син,
щото знаят, че той със ръчичка
ще ги храни от вкусния млин.
Всички бяха щастливи, разумни,
ала в нощ тъмноока, с порой,
черен пор се намеси безумно
и отвлече писанчето, той!
И започна теглото голямо:
пак разгонване, пак... котарак..
После раждане, кърмене, мляко...
После лов на мишлета, до крак!
А животът лети... Не почива.
Щастие малко, бедите – без край!..
И за майка – писанка – почивка...
не остава. Тя пак е сама!
И отново тегло, пак отново...
Пак разгонване, пак – котарак...
„Стара песен на нов глас” се носи...
Изтощение, болести, страх...
И се скрива тя в *мишата дупка –
да не пречи и там да *бол;...
и се мъчи самичка „до дупка”!
От света крие своите сълзи.
Не плачи, не тъгувай, стопанке.
Твоята нежна котанка е тук.
Тя ще дойде във твоите сън;ща -
оздравяла – на бедите - напук!
Светва зима. Стопанката стара
на панама бродира снежец,
котка нежна и котенца снежни,
самота, белота – *до конец!
А синчето ; с млина го няма,
щото той е пораснал – *мъжец!
Вместо млин – той с лъжица голяма
куса лакомо *белий прашец!
И се скрива таз майка (стопанка)
в дупка – черна, та там да *боли,
и се мъчи самичка *до дупка...
От Света скрива своите сълзи.
От Света скрива своите беди.
...
Ти, приятелю мой, не унивай!
Нека твоето сърце не кърви.
Знай, стопанката днес е щастлива –
гушна своята писанка в зори...
и политна към облака снежен,
надалече от всички злини...
Само нейното тяло остана,
пелена от снежец го зави...
А бродерията тъжна, голяма -
три бездомни котанки стопл;.
Пада сняг и снежи, и снежи...
Пада сняг и снежи, и снежи...

Автор - Величка Богданова (Литатру)

*бол;=страда, вехне , умира...
*белий прашец=наркотик, кокаин...
*до конец=до последно, до края...
*до дупка=до края, до смъртта...

***
donchevav - Ех, Вили, всичко, което се отнася до ...
31.01 20:50
Ех, Вили, всичко, което се отнася до котки, влива в сърцето ми толкова обич и тъга!
А ти си съумяла да вплетеш цяла Вселена от радост и болка, от рождества и смърти. Великолепно - за чудото на живота и природата, за приемствеността, за смисъла на съществуването ни на този свят!
Прегръщам те от сърце!