Назаем от броеницата

Три ябълки паднаха от небето*.
Тупнаха меко в тревата сънлива.
На стобора петлето се стресна
и забрави да изкукурига на утрото.

С изкривени от артрита ръце,
баба Мане ги сгуши в скута си,
погали топчетата на броеницата
и заговори с небесните сили:

“ - Първата ябълка е за Валинка -
топло жълта, с лунички обсипана -
досущ като къдриците на внучката,
която баба й цяла година очаква.

Червената ябълка е за Анатолия -
ще я нарежа на тънички полумесеци -
като ангелите на добротата
да надвият коварната болест.

Розовата ще разделя на четири -
едно парченце за прекрасната Воске,
с очи като нощ и сърце на фея,
че най-голямата болка е, Боже,

да не можеш да прегърнеш онези,
които не са успели да те дочакат.
После ще подсладя душата
на Ясаман, Ованес и на брат Акоп

за упоритата им вяра в доброто
и силата да изживеят гордо живота.
Семенцата като деца ще отгледам,
и на пролет ще ги покълна, Боже.”

Баба Мане си говореше с Господ,
спрял за пет минути в село Маран -
приютило разноцветни животи,
паноптикум от изстрадали хора.

В съдбата - този велик магьосник,
Бог е с нас винаги и навсякъде,
Той е всички невидими нишки,
които ни свързват един с друг заедно.




* “Три ябълки паднаха от небето”:

Книга армянской писательницы Наринэ Абгарян, как глоток чистой воды из горного ручья, как подснежник, пробивающийся сквозь грязный снег и распространяющий тонкий аромат надежды. В него вложено столько души и духа, что вам станет тепло и легко, словно вы вновь оказались на лоне счастливого детства, в объятиях самого любимого человека.

(Художник: Валентина Чернева)