Поэзия

Петър Алипиев Болгария
ПОЕЗИЯ

А ти наистина не мреш,
ти съществуваш
в росата, в утринния скреж,
в душите плуваш.

Изпълваш с нежен аромат
над нас небето
и влизаш като благодат
сама в сърцето.

Ако не лъхва вятър, то
сняг весел пада.
Трептиш в самотното листо
и все си млада.

Все викаш нещо вътре в нас
ведно с тревите
и ставаме и лъч, и глас
и ний самите.

В мъзгата, въздуха, пръстта
живееш, пееш –
душата светла на света
във скут люлееш.

Поэзия
http://stihi.ru/2025/01/25/6426
Перевод с болгарского языка на русский язык: Александр Борисов

А ты действительно живешь,
ты существуешь,
в росе и в шорохе берез,
купаясь в струях.

Твой наполняет аромат
землю и выси
и к нам приходит благодать
 в сердца и мысли.

Когда безветрие стоит
и в снег и в холод,
дрожишь как одинокий лист,
еще ты молод.

Ты окликаешь внутри нас
ветра и травы
и мы становимся лучом,
и ветром сами.

И в мыслях, воздухе, траве
живешь и зреешь.
В душе, качаясь на земле,
меня  лелееш.