Не ми е по мярка тази риза,
която животът всеки ден ми плете
Все ме стяга, отляво закърпена,
а копривата й боде, щом няма криле.
Разкопчавам я, въздух да глътне,
а пък тя ми сплита на една кука
някой спомен тревясъл и сух
и сърцето започва да блъска от скръб.
А пък аз съм мъжко момиче,
с препълнена пазва от зрели грозда.
И възкръсвам след всяко предателство
по-красива, по-силна и истинска.
Мой пищов е усмивка разлята,
мойта истина - хлябът със сол.
И когато браня децата си и любимия
във вълчица мога да се превърна .
Мъжко момиче
© Copyright: Весела Йосифова, 2025
Свидетельство о публикации №125012402379
Свидетельство о публикации №125012402379
Рецензии