Под кожата тихичко влизам,
забравяш преди и сега.
Крада ти последната риза,
за зъзнеща в мрака тъга.
А ти, ако можеш прости ми.
За будните свои зори.
Стиха ми с несръчните рими,
с до девет живота дари,
съдбата. Нима се усмихна?
А в мен денонощно вали,
снегът. Като ангел притихнал,
от обич и болка. Дали,
любов – закъсняла повеля,
в молитва за грешни души,
в прогледнала сляпа неделя,
съдбата така ли реши?
Да пише за нас по небето,
Не зная. Ръка ми подай.
Ще стигнем ли с теб докъдето
и грешните имали рай?
https://youtu.be/7KODIztk85g?si=S9_eyB86Flhp0lcw
Mолитва за грешни души
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125012207740
Свидетельство о публикации №125012207740
Рецензии