„Жди меня, и я вернусь.
Только очень жди,
Жди, когда наводят грусть
Желтые дожди...”
(Константин Симонов)
Като клонче пухкави люляци
на прозореца ще почукам.
Ще ми отвориш, ще ме посрещнеш,
нося ти цялата женска нежност.
От небето, като кристална капчица,
в ръцете ти звънко ще капна.
Ще ме прегърнеш, ще ме изпиеш
като чиста вода животворна.
Ще се втурна в съня ти метежно
и със страсти ще го изпълня.
Ще бъда желана и грешна.
А после... в щастие ще те превърна.
Ти само ме чакай...
(Художник: Любен Пашкулски)
Ти само ме чакай
© Copyright: Весела Йосифова, 2025
Свидетельство о публикации №125012206223
Свидетельство о публикации №125012206223
Рецензии