Сърцето ми се къса. И боли ме.
Ти слушаш нея. Слушай я! В захлас.
Умря стихът ми - за любов петимен
и тихичко оплаквам го. Без глас.
Оплача ли го ще си тръгна. Боса.
Превита, както никога преди.
А ти я слушай... Мен край теб ще носят,
безжизнено студените води...
Ти спи заслушан. Няма да те будя.
Аз искам да съм обич - не вина.
Сънуваш ли ме - шеметна и луда,
за мен попитай старата луна.
Заклех я да мълчи, но знам - ще каже,
щурецът тъжен ще ме издаде,
такива като мене в рая даже,
не вземат... В ада - от немай къде...
***
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125012100980
Свидетельство о публикации №125012100980
Рецензии