Дребнава злоба с ноктите си къси,
опитва да издраска чер нишан
и честичко се чудя на ума си -
душа й дадох и сърце. На длан.
За дните си разсипани не жаля,
боли ме нощем всеки месец млад.
По друмищата стигнах ли Михаля,
щом трижди го пребродих този свят.
Сега събирам си перцата пъстри,
по всяка драка, всеки остър трън.
Любов, та с мойто име да я кръсти,
орисницата в краткия ми сън.
Магията се ражда по-красива,
от пепелища - огън - птица Жар.
И заслепена мълком си отива,
тя - злобата - да търси друг олтар.
Жар птица
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125012005331
Свидетельство о публикации №125012005331
Рецензии