Вървя и дишам, а градът е тих.
Снегът рисува ми сърца. Нетрайни
и знае сякаш всичките ми тайни,
луната - тя чете му всеки стих.
И всеки дъх, като милувка плах
по вятъра пътува надалече
и топла става ледената вечер.
Звездичките заливат се от смях.
Заспа луната... И в среднощен час
светът за мене се облече в бяло,
а аз съм ласка и душа без тяло.
Града приспивам с приказка за нас...
https://youtu.be/Hokqc1a1zt8?si=OcQztYYLGs4mTl5x
Приказка за нас
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125011607905
Свидетельство о публикации №125011607905
Рецензии