Замлъкна ли тогава проговарям трудно,
напъждам думите. Сама – бездомен пес.
И все едно дали е вчера, или днес,
крепи ме само полудялата ми будност.
Край мене – шумно многогласо, многолюдно,
тълпа купува и продава. Без адрес,
сергия имам само и въпрос на чест
е някак да не им изглеждам много чудно.
Продавам шепа ноти, много нежен стих,
една любов, с която тъй не се простих...
Промоцията, скъпи мои, само днес е,
а утре, утре ще забравите за мен,
понесла кръста си, по пътя отреден,
ще бъда силует – замлъкнал, безадресен...
Промоцията, скъпи мои, само днес е
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125011407449
Свидетельство о публикации №125011407449
Рецензии