Ще дойде ден когато няма да ме има
и ще живея само в спомена за сняг,
и ще ме търсиш само в смисъла двояк,
на нежен стих – прошепнат, песен най-любима.
Ще бъде малко тъжна и безснежна зима.
и с всяка строфа ще се влюбваш пак и пак,
ще ти изпращам от небето таен знак –
перце от сова, нощен дъжд и лунна рима.
И може би ще ме обикнеш ти тогава,
когато нощен вятър, тихо набразди,
от мъка локвите и хлипа нажален,
аз ще се върна тихо. Любовта ми с мен,
в съня ти неспокоен ще те приласкава
и стих ще ти напише с падащи звезди.
И може би ще ме обикнеш ти тогава
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125010803915
Свидетельство о публикации №125010803915
Рецензии