Снегът нощес нетраен като сън
валя час-два и после си отиде,
за нещо си на спящите обиден,
остави си душицата отвън.
А аз не спях и нежен светещ, тих
го сбирах – да завия свойте рими,
измързнали. Повтарях: Подскажи ми,
защо сърдит си? Стих му посветих.
Но той мълча, по тихо и от дим,
с накриво закопчаната си риза,
нанякъде разсърден се изниза...
Дали ще дойде пак да помълчим?
Oбиден
© Copyright: Надежда Ангелова, 2025
Свидетельство о публикации №125010402556
Свидетельство о публикации №125010402556
Рецензии