Сега да правя равносметка тънка,
навярно някой гръмко би се смял.
Такава съм си. Жилава издънка,
създадена от смях и от печал.
Небе – на хвърлей, но нали съм дребна,
до него стигам само в своя стих.
Отвсякъде спасения ме дебнат,
а аз пък на инат не се спасих.
Разсмивам всички. Да, дори и тебе.
Разсмивам лесно себе си и тях.
И вярно, както, че си ми потребен,
е и това, че с обич оцелях.
A аз пък на инат не се спасих
© Copyright: Надежда Ангелова, 2024
Свидетельство о публикации №124122800601
Свидетельство о публикации №124122800601
Рецензии