Мариета Ангелова. Сняг. Снег

Этот снег - он совсем нов,
о былом не могу вспоминать.
Но к тебе возвращаюсь, любовь,
вспомнив день, когда ты ушла.

И тогда пошёл дождь такой,
что в дней несколько не удержать,
а снежинки, с неба упав,
от печали станут водой.
(куплет повторяется 2 раза).

Сколько раз я считал до ста,
глядя в белую пустоту.
Чтоб увидеть тебя хоть на миг
и вслед крикнуть тебе: "Постой!",

чтоб ко мне прибежала ты
и моё обняла пальто,
и, как раньше, руки твои
от мороза дала согреть.
(куплет повторяется 2 раза)

До сих пор дождь идёт во мне,
тяжело, хоть и не совсем...
На холодном моём окне
я улыбку рисую тебе.

Не была снегом наша любовь -
да и как её растопить?
Отыщу я дорогу вновь
к твоему сердцу, может быть.
(куплет повторяется 2 раза)

(соло на гитаре)

Не из снега любовь
у нас,
и нельзя её
растопить.
С ней вернёшься ты, в этот раз
навсегда, чтоб не отпустить.

(проигрыш на фортепиано)

(речитативом)
С ней вернёшься ты, в этот раз
навсегда, чтоб со мною быть.

середина 2017, конец ноября, 24 - 25 декабря 2024 г.

Този сняг е съвсем нов,
няма спомени за преди.
Но ме връща към теб, любов,
към деня, в който тръгна ти.

И тогава така валя,
и тогава с дни не спря,
а снежинките от тъга
се превръщаха във вода.
(куплетът се повтаря 2 пъти)

Колко пъти броях до сто
и се взирах в бялото.
Да те видя за миг дори,
да извикам след тебе: "Спри!",

да изтичаш към мен ти,
да се сгушиш в палтото ми,
да целувам както преди
твоите длани премръзнали.
(куплетът се повтаря 2 пъти)

И до днес вали в мен,
и е тъжно, и не съвсем...
В прозореца ми студа
те рисува усмихната.

Любовта ни не беше сняг -
като него да се стопи?
Ще намеря пътека пак
към сърцето ти, може би.

Любовта ни не е
от сняг,
тя не може да се
стопи.
Тя при мен ще те върне пак
и този път ще е завинаги.

Тя при мен ще те върне пак -
Този път завинаги.

С альбома Веселина Маринова "Островът на любовта" (2014). Музыка Ирины Билык.