Приседнал си на камъка до мене,
опърпан, почернял си и унил,
за моята душа си заменил,
крилете си. Не ти е до летене.
И бяла смърт додето тихо стене
сърцето ми си с длани заслонил
и като мен недраг си, и немил,
мой ангеле, мой спътник неизменен.
Забравил си пътеката към рая
и сто години не видя небе...
Пълзя до мене, за да те позная
и вместо тебе полетях накрая,
че жива любовта ми още бе,
тя чисто бял от болка те извая...
***
© Copyright: Надежда Ангелова, 2024
Свидетельство о публикации №124122003741
Свидетельство о публикации №124122003741
Рецензии