Аисты

    
          Болгарский
          Природа

                Щ Ъ Р К Е Л И

                Тази есен
                щъркелът не излетя -
                остана на ливадата
                покрай реката.
                С усилие
                размахваше крила,
                но сякаш прикован бе
                към земята.

                Високо по небето
                се носеха ятата
                и сякаш му изпращаха
                привет.
                Приятелю,
                отново ще се видим
                с теб, когато
                зимата отмине.

                Щъркелът бе стар
                и изтощен,
                дори да крачи
                той не бе способен.
                Пред залеза
                на този тъжен ден
                прости се отдалеч
                с гнездото родно.

                Щъркелите се завърнаха
                през пролетта -
                гнездата си почистиха
                и подновиха.
                Но не потърсиха
                от стария следа -
                те дните си
                на младата си челяд
                посветиха.

                Ана  Величкова


Рецензии
Благодаря за прекрасното стихотворение, Ана!
Желая здраве и вдъхновение през настъпващата Нова 2025 година!
С обич!
Мария

Мария Шандуркова   19.12.2024 20:39     Заявить о нарушении
Благодаря ти, Мария, за хубавите думи.
Линкът не се отваря.
Бъди здрава и с добро настроение.
Весели празници!

Ана Величкова   19.12.2024 21:15   Заявить о нарушении