Този дъжд ненавреме вали
и градът е притихнал изкалян.
Под превити от влага ели
леден вятър усмивки търкаля.
И от всичките нито една,
не е моя. Усмивките зиме,
са парченца от стара вина,
в стих за сняг и за обич петимен.
Мокри гълъби в парка редят
с тихо гукане дните си някак.
Чака Коледа старият свят,
а сърцето ми нищо не чака.
Нито сняг, нито песен, ни смях.
Любовта я измислят поети.
Само шепичка рими и в тях,
Тя усмихва се нощем... И свети...
Любовта я измислят поети
© Copyright: Надежда Ангелова, 2024
Свидетельство о публикации №124121001991
Свидетельство о публикации №124121001991
Рецензии