Ако в длан ги сбера тези мои бездънни небета,
всички нощи ще бъдат по-бели от първия сняг.
Като дума добра, като песен любима ще светят,
тихи слепи недели - заспали на къщния праг.
Щом се влюбих в тъга всички друми ме водят към тебе,
измълчани посоки към обич в поредния стих.
И преди, и сега лудостта ми е порив потребен
към небета високи, в които сърцето си скрих.
Кръстопътища зли пред нозете ми корени сплитат
и разпъват съня в който ти, моя обич не бе.
И вали, сняг вали, и тъгата по котешки свита,
тихо спи и ни води към нашето седмо небе...
https://youtu.be/n7aJTb0OBrs?si=yx7bvefcbPH1Q369
Щом се влюбих в тъга...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2024
Свидетельство о публикации №124113003107
Свидетельство о публикации №124113003107
Рецензии