Задряма ли за миг, кажи ми, Боже,
когато на света се пръкнах аз?
Та пътя ми – възможно невъзможен
не го ловят жалони ни компас.
Съдбата ми кажи ми как крои я,
криле ми даде, думите и с тях
сърцето смело, щипка проклетия,
та цял живот да не изпитам страх.
Езика си прехапва и боли го,
озъбеният от проблеми ден.
Очите с цвят на смачкано индиго
е вперил без да мигне даже в мен.
Не се боя – мери ме – тара, нето,
душата – тон, ума ми – само грам.
Така и оцелявам общо взето
и в рая не ме искат. И го знам.
Така и оцелявам общо взето
© Copyright: Надежда Ангелова, 2024
Свидетельство о публикации №124112804812
Свидетельство о публикации №124112804812
Рецензии