Затишие пред буря

Мълча като затишие пред буря.
И те обичам гръмогласно.
Нахлуй в съня ми, ако още дишам.
Ще те мълча в пика на болката.

Когато се събудиш и ме няма,
а по възглавницата студ струи,
побързай, научи се да обичаш,
сега горчиш като вина и грях.

Сега си сън, без спомени,
и само дрипи се търкалят в него.
Натъпкани като със наркотици
са римите на твоята поезия.

Заспиваш вечер недокоснат,
със стих от устните недоизречен,
изпъваш като струна всеки ред
в поезия -  почти инфарктна.

Мълча като затишие пред буря.
Единствено очите ми крещят:
- Обичай ме сега! Веднага! Тук!
Така обичат силните мъже!


Затишье перед бурей
(подстрочник)

Молчу как затишье перед бурей.
И люблю тебя громко.
Вторгнись в мой сон, если еще дышу.
Я заткну тебя на пике боли.

Когда проснешься и меня нету,
и холод течёт по подушке,
быстрее научись любить
теперь ты горьк, как вина и грех.

Теперь ты сон, без воспоминаниях,
валяются в нем только тряпки.
Упакованные как с наркотики
все рифмы твоих стихов.

Засыпаешь ночью нетронутой,
со стихом из уст невысказанным,
тянешь как струна каждую строчку
в стихах - почти инфарктные.

Молчу как затишье перед бурей.
Лишь глаза мои кричат:
- Люби меня сейчас! Здесь! Сразу!
Вот так любят сильные мужчины!