Вспорхнуло утро

Вспорхнуло  утро,

крылья  ото  льда

морозных  снов 

от  тела  отрывая,

и  потекла

железная  вода,

искрящиеся  крошки  подбирая,


И, -  замерла  в  серебряном  вине,

пространства,
 
и  лишь, -

лицо  берёзы  бережно  храня...


***  *** 


Рецензии