Зарекох ли се, или ме зарече,
съдбата ми? Не искам и да знам.
Орисниците – остарели вече,
орисали и свършило. До там.
Годините ли? Шарени мъниста,
разпръснати от мен с нехайна длан.
Три слънчогледа... Плевелите – триста...
И думите - живот неизживян.
А го живях. Дори за десетима.
Но просто той за мен не бе готов.
В очакване на ледената зима,
в сърцето кътах есенна любов.
Душата ли? Тя зъзна все самичка,
сърцето? Все политаше натам,
към тебе... Прегладняла пойна птичка –
да ти попее... Тъжен си и сам.
Ноември тръгва. Скърцаща талига
ще вземе него... мене може би.
Зарекох ти се. Обичта ми стига,
за два живота и за три съдби...
За два живота и за три съдби...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2024
Свидетельство о публикации №124111800579
Свидетельство о публикации №124111800579
Рецензии