И всеки ден заставям да прогледне,
през пръсти, през ресници, през стъкло.
А любовта ми – тъжна и последна,
напомня: Всичко вече е било.
Не си едничка ти, не си и първа,
която нощем в стихове скърби.
Животът духа, както му отърва
нетрайните глухарчета - съдби.
И рони грубо същността ти бяла,
за да нахрани своите вини.
А ти до днес живяла, не живяла,
живей от утре! И го промени!
Обичай мълком и обичай шумно,
обичай срещу вятъра дори.
Премита Бог небесното си гумно...
На Онзи свят, там всички са добри...
https://youtu.be/oMXtZisZ7VI?si=hcvT2CFG4uK5GDwj
На Онзи свят, там всички са добри...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2024
Свидетельство о публикации №124111600337
Свидетельство о публикации №124111600337
Рецензии