Признай, най-неочаквано откри,
че тук съм, без да си ме чакал -
като сръндак кошутата надушил,
потръпна тялото ти в нежна нега.
Разпери позастарелите рога,
изчатка два-три огъня с копита,
проби със поглед нощните тъми
и с вик на самец натроши тъгата.
По тялото ти се разля копнеж
да изкатериш острите върхари,
и там, на най-високата скала,
да съм единствената твоя слабост.
Закапа дъжд, от мед по-сладък
и пръсна изумруден мъх навред,
ловецът в теб глава наведе гладно...
А аз със слънцето на жмичка си играх.
Светът отново беше във краката ми.
Слабост
© Copyright: Весела Йосифова, 2024
Свидетельство о публикации №124110800511
Свидетельство о публикации №124110800511
Рецензии