Странник

               Болгарский
               Время и Люди


                С Т Р А Н Н И К
                поема

                Два века са вече изминали...
                След тежко сражение
                с турска потеря
                млад четник
                попадна в плен.
                Осъдиха го на "вечни окови"
                и в край непознат
                го изпратиха.
                Той не се примири
                с участта си
                и един ден
                успя да избяга.

                Премина
                през пустинни места,
                дълго се скита
                из степи безлюдни.
                Хранеше се,
                с каквото намери,
                преживя опасни прлемеждия
                и от несгодите заболя.
                Изнемощял,
                продължи да върви
                и пред прага
                на бедна къща се озова.

                Стопанинът - старец
                съвсем побелял,
                го прибра.
                Отнесе се с него като със син.
                "Кой си ти, момко, откъде идеш?"
                "Българин съм, дядо,
                дойдох отдалече.
                Имам майка, баща,
                брат и сестричка.
                Те страдат и плачат за мене..."

                Изминаха няколко дни,
                но под топлите
                бащински грижи
                младежът не оздравя,
                дишаше трудно
                и вече не ставаше.
                Старецът отчаяно го попита:
                "Кажи ми, момче,
                какво да ти донеса от пазара?"
                "Искам ябълки, дядо,
                ябълки сега зреят
                в моя български край.
                Желая мириса им да вдъхна,
                вкуса съживителен да усетя
                и така мислено у дома
                да се върна..."

                Старецът му донесе
                сладкия плод,
                но момъкът
                бе склопил очи.
                Той изми тялото му
                и с благовонни масла
                го намаза.
                Цялото малко селце
                оплака младежа
                и с почести го погреба...

                Скоро и песен
                за него запяха -
                тъжна песен за странника,
                издъхнал в далечна земя.
                Сякаш с крила тя облетя
                всеки кът на страната.
                Пееха я млади и стари,
                мнозина плачеха
                за момъка, не успял
                да се върне в родния дом.

                И до днес тази песен се пее,
                и до днес не е забравена.
                В учебника по родна словесност
                децата с любов изучават
                песента за момъка -
                борец за свобода
                на родината си България.
                За гариби - странника,
                намерил приют и покой
                в таджикската
                гостоприемна страна.

                Ана Величкова

                Гариби - странник /изгнаник/
                на таджикски език.


Рецензии