Странник
Время и Люди
С Т Р А Н Н И К
поема
Два века са вече изминали...
След тежко сражение
с турска потеря
млад четник
попадна в плен.
Осъдиха го на "вечни окови"
и в край непознат
го изпратиха.
Той не се примири
с участта си
и един ден
успя да избяга.
Премина
през пустинни места,
дълго се скита
из степи безлюдни.
Хранеше се,
с каквото намери,
преживя опасни прлемеждия
и от несгодите заболя.
Изнемощял,
продължи да върви
и пред прага
на бедна къща се озова.
Стопанинът - старец
съвсем побелял,
го прибра.
Отнесе се с него като със син.
"Кой си ти, момко, откъде идеш?"
"Българин съм, дядо,
дойдох отдалече.
Имам майка, баща,
брат и сестричка.
Те страдат и плачат за мене..."
Изминаха няколко дни,
но под топлите
бащински грижи
младежът не оздравя,
дишаше трудно
и вече не ставаше.
Старецът отчаяно го попита:
"Кажи ми, момче,
какво да ти донеса от пазара?"
"Искам ябълки, дядо,
ябълки сега зреят
в моя български край.
Желая мириса им да вдъхна,
вкуса съживителен да усетя
и така мислено у дома
да се върна..."
Старецът му донесе
сладкия плод,
но момъкът
бе склопил очи.
Той изми тялото му
и с благовонни масла
го намаза.
Цялото малко селце
оплака младежа
и с почести го погреба...
Скоро и песен
за него запяха -
тъжна песен за странника,
издъхнал в далечна земя.
Сякаш с крила тя облетя
всеки кът на страната.
Пееха я млади и стари,
мнозина плачеха
за момъка, не успял
да се върне в родния дом.
И до днес тази песен се пее,
и до днес не е забравена.
В учебника по родна словесност
децата с любов изучават
песента за момъка -
борец за свобода
на родината си България.
За гариби - странника,
намерил приют и покой
в таджикската
гостоприемна страна.
Ана Величкова
Гариби - странник /изгнаник/
на таджикски език.
Свидетельство о публикации №124110603788