Да знаете, че съм Дете на думите.
Като с цветни топчета с тях си играя.
После ги слагам в средата на ластик
и опъвам до края. И болят.
Друг път режат. На половина. Кървят.
Дълбаят до кокал. Като нож на сатрап.
Наслояват болка до болка, до болката,
разпиляна до зрънце. По теб.
Има думи - пустиня безводна. От мъка.
От нея излизане няма. Зверска стръв.
Късат душата със зъби-хиени.
После вият. От скръб.
Не отваряйте моите думи-огнища.
Топлят. Галят. Но в очите димят.
Като сираци задавено хлипат.
Те са болка. Тежка сълза.
Не посягай към думи за двама.
Отдалече се виждат и светят.
Аромати разнасят. Цъфтят.
Те са мойта душа. Цялата.
Дето ничии стъпки не чака.
Те са бездна. От самота.
Но катерят високи пътеки.
Те са думи само за двама.
За поетите - поеми за щастие.
За останалите - детска шега.
Думите, които...
© Copyright: Весела Йосифова, 2024
Свидетельство о публикации №124110401056
Свидетельство о публикации №124110401056
Рецензии