Понякога съм чужда в този град.
Попаднах тук едва ли не случайно
и беше лутане, от крайност в крайност.
Поне красив е, роден и познат.
Понякога, когато всички спят
и тихо е в сърцето, като в църква,
запее някой... Всичко се обърква...
Живот ли бе – погребан неопят...
Сред хилядите да живееш сам
за векове. Душата ми се лута
и търси път, тя – бродница нечута,
каквото нямам и това ще дам,
да мога да намеря светъл път,
сред тъмното, с нетрайната надежда,
че тя към дом и обич ме отвежда...
Надеждата ми само бавна смърт...
https://youtu.be/p0jxjmW5e1Q?si=y8vW0KeS4S1Wpl97
Kаквото нямам и това ще дам
© Copyright: Надежда Ангелова, 2024
Свидетельство о публикации №124110204486
Свидетельство о публикации №124110204486
Рецензии