Те са й едничкото имане.
От сърце ги дава, не тъжи.
В този свят обръгнал на лъжи,
нещо и след нея да остане.
Колко нощи на кълбенце свита,
своя дом открива само в тях,
сълзите си веселия смях...
Чете ги с любов и препрочита.
Само книги? Що за дар това е?
Някой ще просъска с присмех тих,
тя ще плаче само в тъжен стих,
подарила своя свят безкраен.
Имане
© Copyright: Надежда Ангелова, 2024
Свидетельство о публикации №124102904355
Свидетельство о публикации №124102904355
Рецензии