Неизбежно

Не ме превръщай в капки дъжд.
Дъждът ми е от най-проливните.
Ако излея всички негови сълзи,
в последната ще се удавиш.

Не ме превръщай и в пожар -
във пламъка ще се опариш.
От гаснещите му искри
студена пепел ще остане.

Ако със капки ме целуваш -
от теб до другата вълна
ще плуват само спомени
и ще потъват незапазени.

Ако решиш да галиш моя огън
по пръстите ти пепел ще остане.
Аз не изтичам. Не изгарям.
Аз дишам!
         Аз обичам!
                Аз живея!


        * * *

Не превращай меня в капли дождя:
дождь мой негаданно сильный.
Коль изолью вдруг все слёзы им я,
канешь во влаге обильной.

Не превращай мои чувства в пожар -
пламя тебя уничтожит.
Время загасит недобрый запал,
пепел холодный уложит.

Если ты в каплях целуешь меня,
память моя вновь всплывает
от твоих волн до спокойного дня -
сердце то не сохраняет.

Если решишь мой погладить огонь,
пальцы быть в пепле рискуют.
Я не сбега'ю. Сгорать не резон.
В волю люблю и живу я!

Перевод: Серж Конфон 2  http://stihi.ru/2024/10/29/7157