Обещаваш ми време -
цялото на света.
Усмихната го приемам
и го похарчвам веднага.
И мечти ми създаваш,
все красиво изплетени,
но като стар комарджия
на рулетката ги залагаш.
Чудя се, носиш ли в шепи
обич - две-три капки -
да попият в душата ми,
като кръв да нахлуят в сърцето.
Само думи съм, бял стих...
И в душата копая тунели -
ако можеш да ги извървиш,
светлина те очаква във края им.
Прости ми, че силна съм
и чопля незарастнали рани,
но Бог такава ме е орисал -
да ги лекувам със светлината.
В края на тунела
© Copyright: Весела Йосифова, 2024
Свидетельство о публикации №124102300297
Свидетельство о публикации №124102300297
Рецензии