Дошла е есен. С дъждовни капки,
нацупено небето деня посреща.
Разсърден вятърът разхвърля листи
и заподрежда мек килим във парка.
На дъното на есента е златно.
Поглъщам го с очите си до капка.
Такава красота в душата мърка
и драска като котка летни спомени.
Щурчета свирят с цигански гъдулки
в тревата, пожълтяла от тъгата
по топлите и ласкави целувки
на лятото, избягало нанякъде.
Ще се превърна някой ден във есен,
бродирана със цветни звуци.
Дочуете ли светли божи трели -
това съм аз, в най-златните си думи.
В злато
© Copyright: Весела Йосифова, 2024
Свидетельство о публикации №124102200456
Свидетельство о публикации №124102200456
Рецензии