Атанас Далчев Окно
Окно
Что за нашим замёрзшим окном?
А быть может не нашим? Не видим мы
ни дома, ни дороги извилины –
только лес, что покрыт серебром.
Почему в белизне замороженной,
приобнявшись, мой брат и сестра
по тропинке идут серебра
Совершенно одни-одинёшеньки?
Под серебряной сетью ветвей
льётся дождь из серебряных листьев;
продолжает тропиночка виться
меж серебряных нитей лучей.
И без страха мой брат и сестра
там идут – ни волков нет, ни ветра,
и не треснет случайная ветка
под деревьями из серебра.
Там живёт лишь волшебная птица,
у ней перья – огонь золотой.
Ищут птицу ту брат мой с сестрой,
уже целую ходят седмицу.
На рассвете седьмого лишь дня
вдруг возникли и птица, и пламя –
охватили весь лес, будто дланью,
лучезарные крылья огня.
И деревья сверкая горят,
серебро расплавляется листьев.
Вот и дом проявляется в искрах,
и дорога знакома опять.
АТАНАС ДАЛЧЕВ
ПРОЗОРЕЦ
Ето нашето зимно стъкло.
То не е, то не е сякаш същото:
няма вече ни пътя, ни къщите:
само бяла гора от сребро.
И през нея минават прегърнати
мойто братче и мойта сестра.
В посребрената бяла гора
накъде ли самички са тръгнали?
Те вървят върху сребърен път
и под мрежа от сребърни клони,
посребрени листа се отронват,
дъждове от листа ги валят.
Мойто братче и мойта сестра
преминават без страх под дърветата:
няма вълци, нито има ветър
в тази сребърна бяла гора.
Там е само вълшебната птица
с лъчезарните златни пера;
мойто братче и мойта сестра
нея търсят от цяла седмица.
Чак на седмия ден призори
ето тя затрептява, изгрява
и във миг се запалва гората
от горящите нейни пера.
Дървесата възпламват, искрят
и на капки сребро се разтапят.
И отново изникват къщята
и изплува познатият път.
1925 г.
Свидетельство о публикации №124102003952
Ида Лабен 21.10.2024 14:45 Заявить о нарушении
Будет ещё один перевод. А дальше видно будет.
Владислав Левитин 21.10.2024 16:01 Заявить о нарушении