Сърцето ми – цигулка се събужда
и твоя съм, на всички, и съм ничия.
Понякога любов съм, друг път нужда,
душата ми е музика... Обичай я.
Понякога е толкова плашлива,
подбираш думи дето нараняват я,
сама зад петолиния се скрива,
дорде отсее зърното от плявата.
А цигуларят гении я разбира
и кара я да свети тихо. Струните,
звезди ще са най-ярките в Всемира,
щом ти и мойта орис ме целунете...
https://youtu.be/qry9MTQqb-c?si=lZeXAmJRXlLFQRZw
Светеща душа
© Copyright: Надежда Ангелова, 2024
Свидетельство о публикации №124102002452
Свидетельство о публикации №124102002452
Рецензии