Няма кратки любови. Няма!
А пък дългите стават скучни.
Рай в началото, адът в края,
а в средата красиво случване.
Но е безсмислено и е тъжно
поне веднъж да не си обичал
и истински да се страхуваш,
че си самичък в тази вечност,
че в океана от толкова чувства
нито една сълза отронена
за теб не прелива нивото
на поетичния апокалипсис.
Изпразнен от всякакъв смисъл,
без любов си блато размътено
и бурен дъжд като с копита
разплисква кал във душата ти.
Животът е река без мостове
и тежък куфар, пълен с чувства.
Мълчанието някак си не ми отива
и затова крещя по детски наивно:
- Какво му трябва на един живот?
Любов, любов и искрометен огън -
в душата, в мислите, в очите -
която пълни със слънце шепите.
Поетичен апокалипсис
© Copyright: Весела Йосифова, 2024
Свидетельство о публикации №124101700492
Свидетельство о публикации №124101700492
Рецензии