Атанас Далчев Ветер

АТАНАС ДАЛЧЕВ

Ветер

В темноте проносился стрелою,
Резким криком простор рассекая,
И раскачивал дом, будто лодку,
Со всех сил сотрясал мои двери.

И могучей рукой безудержно
Колотил по стеклу и по раме,
И окно с громким треском раскрылось,
И ворвался неистово ветер.

И рассыпались смехом безумца
В след осколками звонкими стёкла;
И швырнул в своём бешенстве ветер
В меня холодом зимнего леса.

По стене распластал занавеску,
Будто знамя, что взмыло высоко,
И сорвал со свечи моей белой
Огонёчка листок пожелтевший.

Свои руки воздев, проклинаю
Сумасшедший бушующий ветер –
Превратил в исступлении буйном
Ты в огонь ледяной моё сердце!


АТАНАС ДАЛЧЕВ

ВЯТЪР

В мрачините стремглаво политнал,
с остър писък разсякъл просторите,
разлюля моя дом като кораб
и разтърси могъщо вратите.

И с корава ръка по стъклата
побеснял блъсна лудо прозореца
и прозореца с трясък разтворил,
вътре втурна се бурният вятър.

Като острия смях на безумен
се разсипа стъклото в следите му
и зимния студ на горите
бясно вятърът хвърли върху ми.

По стената развя като знаме
и размята високо завесата,
и от бялата свещ ми отнесе
като жълт и повехнал лист пламъка.

Аз издигам с проклятие ръцете си
и те срещам със тежко проклятие,
повилнял и стремителен вятър,
в леден пламък превърнал сърцето ми!

1924 г.