Очите й са топли и се смеят,
и влюбен си дори, и да не си.
Ревнуваш скришом и от суховея,
погалил нежно нейните коси.
Тя цялата е песен и закачка,
и три минути мирно не стои.
И с устни зрънце гроздово ще смачка,
деня ти прежаднял да напои.
Ще нацелува падналите листи,
на всеки ще напише стихове;,
три гривни за ръцете си – лъчисти
от светлина сама ще изкове.
Ще приласкае котката бездомна,
щурците ще надпява неведнъж...
За песента й все ще ти напомня
съвсем нарочно всеки следващ дъжд.
Парфюмът й опиянява мрака,
безпаметно е влюбен в нея той...
И ти не спиш, надяваш се да чака,
теб есента след първия завой...
Cлед първия завой
© Copyright: Надежда Ангелова, 2024
Свидетельство о публикации №124100507232
Свидетельство о публикации №124100507232
Рецензии