В нозете ми октомври кротко спи
и в своя сън рисува ме щастлива,
а рижав вятър в старите липи
от злато изковава му статива,
на който той – художник – самоук,
да закрепи портрета ми. От тук,
не виждат уморените очи,
позлатата в едно се слива вече,
а в гърлото ми мъничко горчи,
танин от чая черен всяка вечер.
Щурец незнайно как, но окъснял,
в тревите прегорели е запял.
Сърцето слуша песента... Кълни,
в душата цвят...Сред есен? Мисли луди...
Затрупва листопадът сто вини.
Разнежен и октомври се събуди...
Портретът ти, ми каза е готов.
Виж, погледни се, есенна любов.
https://youtu.be/DDSgYSV7L6A?si=9tOyMfjDrAC31a3E
Eсенна любов
© Copyright: Надежда Ангелова, 2024
Свидетельство о публикации №124100306770
Свидетельство о публикации №124100306770
Рецензии