Александр Блок В моей душе больной... Душата ми тъ
В моей душе больной и молчаливой
Сложилась песня чудная одна,
Она не блещет музыкой красивой,
Она туманна, сумрачна, бледна.
В ней нет напева, звук ее нестройный
Не может смертный голос передать,
Она полна печали беспокойной…
Ее начало трудно рассказать…
Она одна сложилась из созвучий
Туманной юности и страждущей любви,
Ее напев чарующий, певучий
Зажег огни в бледнеющей крови.
И счастлив и несчастен бесконечно
Тот смертный, чью она волнует кровь,
Он вечно страждет, радуется вечно,
Как человек, как гений, как любовь!..
20 августа 1898
Душата ми – тъй болна, мълчалива
Душата ми – тъй болна, мълчалива
необичайна песен сътвори.
Тя не блести със музика красива,
сумрачна е – плам в нея плах гори.
Напев тя няма, звукът й нестроен
да предаде не може смъртен глас.
Изпълнена е с болка безпокойна
и трудна е началната й част.
Самата от акорди тя роди се
на здрачна младост, страдаща любов.
Напевът й омайващ, живописен
в кръвта ми бледна внесе огън нов.
Щастлив е и нещастен е безкрайно
плененият от тази песен-зов.
Той вечно страда, радва се сияен.
Като човек. И гений! И любов!
20 август 1898 година
Перевод на болгарском языке: Дафинки Станевой
Свидетельство о публикации №124100103236
Валерий Латынин 07.10.2024 14:28 Заявить о нарушении
Дафинка Станева 10.10.2024 08:27 Заявить о нарушении