Радой Ралин Атанасу Далчеву Поетът

„ПОЕТЪТ” („АТАНАСУ ДАЛЧЕВУ”)
Димитър Стефанов Стоянов/ Радой Ралин (1923-2004 г.)
                               Болгарские поэты
                               Перевод: Терджиман Кырымлы


Радой Ралин
ПОЕТЪТ
                На Атанас Далчев

Поетът... Него от младеж боготворях
и не посмеях с него да се запозная.
По улиците отдалече го следях,
със завист съзерцавах бедната му стая.

И този ден, когато тръгнах на война,
на улицата срещнах го съвсем случайно.
И заболя в сърцето ми една вина,
че досега съм го обичал само тайно.

Той забеляза колко много ми тежи
сандъчето със моите войнишки вещи
и неочаквано до мене приближи,
взе дръжката. Усетих пръстите горещи.

Не само че товарът стана двойно лек.
Пред него можех цял да го издекламирам.
Но сепна ме поетът и като човек.
А тръгнал бях за свободата да умирам.

Внимателно запита имам ли баща,
защо не ме изпраща никое момиче?
И все на път ли ще прекараме нощта?
В частта си с близки ли съм, или съм самичък?

Узнал, че аз съм доброволец, изведнъж
от обич почна той да ме разубеждава,
че би било добре да стана първо мъж,
че смешно е човек в смъртта да търси слава.

Не слава – възразих му аз, – а свобода.
Той ме запита: нещо много ли ме мъчи,
че искам всичко в тази дума да сведа?...
Ний стигнахме. Той пусна моето сандъче.

Сбогувахме се като близки. Не разкрих
какво е бил за мен през толкова години.
Да тръгна на война не се разубедих,
но обновявах вече моите причини.

               1969 г.


Радой Ралин
АТАНАСУ ДАЛЧЕВУ (перевод с болгарского языка на русский язык: Терджиман Кырымлы)

Поэт с большой... Его боготворил
я в юности бореньями убитой,
издалека почтительно следил,
завидовал его простому быту.

В тот день, когда на фронт я уходил,
на улице мы встретились случайно,
и давнюю вину я ощутил
любви своей невысказанной в тайне.

Баул тяжёлый к месту донести
нежданно он приблизившись помог мне.
Свою „пятёрку” рядом уместив,
я ощутил тепло его ладони.

Полегчало руке, увы, не мне:
стихи бы декламировать по ходу
поэта, человечища вдвойне,
а я собрался биться за свободу.

Заботливо спросил он о родных,
о девушке, которая... „Найдётся!”
Сосну ли ночью на перекладных,
с друзьями, или с кем служить придётся?

Узнав, что доброволец я, он стал
„мирить” меня: „Подумайте о главном:
сначала дом, не порох и металл.
Нелепо биться насмерть ради славы!”

„Свободы ради!” – возразил я. Он
парировал: „Вас мучит не свобода.
Есть в слове этом и фанфарный звон,
и тишина под чистым небосводом...”

Расстались мы тепло. Себе не мил,
казнюсь: дурак, поэту не открылся.
Меня на фронт он не разубедил,
и я в своей охоте утвердился.