Съмненията мъчат те, аз знам.
Като игли – забили се подкожно.
Повярвай в невъзможната възможност,
крилете си ги подаряваш сам.
От камъните си изграждаш мост,
от теб до мен, или пък до звездите,
в сърцето твое отговорът скрит е,
тълпата нека гледа. Гол и бос,
къде е тръгнал този? И без път?
Повярвай само в любовта и мене,
без кратките минути на летене
животът равносилен е на смърт.
Аз птица съм – останала без глас
крилете ми отдавна не са бели,
дарявах ги на слепите недели –
дано прогледнали да видят нас...
https://youtu.be/S_E2EHVxNAE?si=pyv_rBb_NgLeLqq8
Повярвай в невъзможната възможност
© Copyright: Надежда Ангелова, 2024
Свидетельство о публикации №124092707382
Свидетельство о публикации №124092707382
Рецензии