Атанас Далчев Больница

АТАНАС ДАЛЧЕВ

Больница

Здесь палата большая больничная, стены белёные,
и кровати, что в самые стены влепились, белы.
и видны на них лица – бледнея, лежат в меланхолии,
на других - темнота из морозной желтеющей мглы.

Эти чёрные руки простёрты на белом безвольно,
словно чёрные голые ветви,  что пали на снег;
эти руки сухие, улыбки, скривлённые болью,
и глаза, что, быть может, вгляделись в иной уже свет.

Тишина, полумрак и печальные пыльные окна –
на них пятна от мух и дождём нарисованный знак.
И часы на стене отбивают навязчиво звоны,
будто каждый удар приближает к могиле на шаг.


АТАНАС ДАЛЧЕВ

БОЛНИЦА

Тази бяла варосана зала на градската болница,
до самите стени прилепените бели легла
и лица побледнели по тях, и лица меланхолни
с тъмножълтия цвят на студената зимна мъгла.

Тези черни ръце връз прострените бели покривки
като черни оголени клони на зимния сняг,
тези сухи ръце и ракривени болни усмивки,
и очи може вече вгледани в другия свят.

Тишината и здрачът и тези прозорци тъжовни
със петна от мухи и с бразди от прахът и дъждът,
и звънът, и звънът на големия стенен часовник
сякаш тежките стъпки на близката смърт.

1923 г.