Люди привыкли

                Болгарский
                Мир и Время


                С В И К Н А Х А...

                След неизброими
                войни и страдания,
                хората свикнаха
                със смъртта
                насилствена,
                с човешкия
                погубен живот,
                с пролятата кръв.
                Те вече не са трагедия,
                а суха статистика...

                Но нали всеки човек
                се ражда
                с високо предназначение -
                да обича,
                да твори и изгражда,
                да остави мъдри следи
                във Времето?

                Но по волята
                на алчни управници
                той е въвлечен във войни -
                в адската пещ
                на унищожението,
                която всичко човешко
                превръща в пепел.

                Не бива да се свиква
                със смъртта насилствена,
                престъпно е
                кръвта на убитите
                да сбъдва кроежите
                на човекомразци
                и войнолюбци
                за власт,
                богатства
                и територии.

                Крайно време е
                народите
                да възпрат унищожението
                и статистиката да отчита
                човешките стъпки
                към справедливост,
                стремежа към щастие
                непомрачено.

                Ана  Величкова


Рецензии