Колко ли вълни съм пропуснала,
когато сушата ме е давила,
счупени криле съм превързвала
(и небето обичам, и земята).
Дом си строих в клоните
на мечтите, обрасли с чувства -
в него отгледах децата си,
преживях земетръсите на съдбата.
Господи, ти си свидетелят
на всички бразди по лицето ми -
бях и чиста, и свята, и грешница,
само по лист от смокиня в душата.
Път съм давала когато ми липсва,
а на всичко отгоре и истински.
Аз – Начало, аз – Край на Земята.
А душата ми мълком никне из пясъка.
Защото съм любов
© Copyright: Весела Йосифова, 2024
Свидетельство о публикации №124090700508
Свидетельство о публикации №124090700508
Рецензии