Чай Ван

Годината е 1987. Действието се развива в познатото ви вече кафе на бензиностанция "Дъбника" във Враца, в което работех тогава. В сервиза на гореспоменатия обект работеше Ванката. Скромен и тих стар ерген, побъркан на тема здравословен живот. Кой пие кафе, кой кола, капучино, нес кола – Ванката – чай. Идва той една сутрин, носи си чашата... Омърлушен ми изглежда.
 — Ванка, какво си се замислил, като природата в "Андрешко" – питам го аз. Казвай – да помагам.
— Мисля си нещо. – отговаря той. На английски е Джон, на френски – Жан, на италиански – Джовани. А как ли е Иван на китайски?
Моя милост, с цялата си прелест и великолепие, без изобщо да се замисли изтърсва:
— Чай Ван.
Кафето – пълно. Редовните клиенти и колегите изпоналягаха от смях, а на Ванката му "лепнах" прякор.
За тази стара история се сетих вчера. Пиех кафе с колежка от онези времена, която работи в магазинче, намиращо се до любимото ми кафене и покрай нас мина Ванката с колелото. А ние и двете в един глас:
— Чай Ван!
Дойде Ванката посмяхме се...