Сбрало длани небето крепи
на ятата последната песен,
на листенце засвири унесен
тъжен вятър сред златни липи.
Август впряга среднощни коне
ще си тръгне, самотен и тъжен.
После циганско лято ще лъже,
че ще трае година поне.
Есен – котка сред пъстри листа
на живота кълбото мотае
и септември изглежда безкраен...
Капки гроздова сладост пестя,
та притихне ли целият свят
и от мъка пропуши коминът
през сърцата ни – да не изстинат,
пак ятата с любов да летят...
https://youtu.be/A0CRYWjUKXY?si=VtE2h4KS6fh2oJJM
Предесенно
© Copyright: Надежда Ангелова, 2024
Свидетельство о публикации №124082706117
Свидетельство о публикации №124082706117
Рецензии