Дали ще трае цяла вечност аз не знам и
кой знае всъщност колко трае вечността?
Но любовта е стара скитница и мами,
звезда че съм. И пак ме кара да блестя.
С лъчите изковава нежни, златни рими,
горчива нишка вплита, мъничко тъга,
в стиха ми плачат всички нощи нелюбими,
а любовта се смее, както досега.
В смеха й чувам - стене тихо недопято,
сърцето на щуреца, в мрака на нощта.
Оплаква любовта несбъднатото лято
онези звездопади... тя ги обеща...
Остават още шепа дни и зад превала,
ще скрие август свойта сянка... Изтънял.
Луната плаче нейде скри се, премаляла...
Ех, стара скитнице, любов не ти е жал.
Сърцето на щуреца в своето ще скътам,
жестока скитнице, нахалост го уби.
И вечност ще те следвам, хванеш ли си пътя,
любов самата аз ще стана... Може би.
https://youtu.be/9R2qKYgKoNY?si=6YRVovxdDDgyZajs
Може би
© Copyright: Надежда Ангелова, 2024
Свидетельство о публикации №124082207282
Свидетельство о публикации №124082207282
Рецензии