Август тръгва си полека
в прегорелите треви.
Време ли е? Вече? Нека.
Прав му път. Да си върви.
В жълто, алено, ръждиво...
живи факли – не липи,
а в сърцето ми - огниво,
въгленче под пепел спи.
Тлее тихичко и чака,
от светулки дъх краде –
да не го погълне мрака.
И не бърза. За къде?
С котешка нега и нежност,
милват моите слова.
Ти ще дойдеш. Неизбежно,
тъжен е и затова
пали дървеса, дъбрави
август... стар и нелюбим...
Въгленче поне остави.
Дойдеш ли, ще изгорим...
И щурците вън пияни
сто цигуки ще горят...
В нашите горещи длани
ще възкръсне този свят...
Неизбежно
© Copyright: Надежда Ангелова, 2024
Свидетельство о публикации №124082005617
Свидетельство о публикации №124082005617
Рецензии