Да, писали са, писали поетите,
душата си са късали. До здраво.
А как е днес? Горите или светите?
За две - три книжки. Лицемерно: Браво!
Оставали на листа прогорените
слова – да хулят, милват и когато
пробуждала се лудостта на гениите
била е бяла врана в черно ято.
А днес едва, едва душите, милите
надничат иззад маските огромни...
Словата не пестим, пестим си силите,
че важното е някой да ни помни.
А писали са някога безсънните,
навярно нейде горе пишат Богу.
Ако поспрете силом да се пънете...
Сега ме осъдете. Даже строго...
Самата аз докрай неосъзналата,
че всъщност всеки смисъл е излишен,
изписах в стихове душата. Цялата,
дори и без да зная как се пише.
https://youtu.be/lwaSIXI1KoU?si=6U4vust8WcgP4XEB
Дори и без да зная как се пише
© Copyright: Надежда Ангелова, 2024
Свидетельство о публикации №124081406881
Свидетельство о публикации №124081406881
Рецензии